Един часовник, който не тиктака и даже няма намерение, се е втренчил в прозореца и чака някакъв знак - да полети или да се скрие зад кулисите на времето.
Картонени стени, които никак не скриват вътрешностите ми, които всеки може да повдигне, да ме разгледа, за да установи с по-малко погнуса, че вътрешностите ми са картонени, както и твоите.
Когато някой чука на вратата и чака позволение да влезе, аз не помръдвам от стола си, защото знам, че след малко ще го видя как необезпокоявано се шмугва през прозореца. Или дори си отключва съвсем законно с поредния екземпляр от ключа. Всъщност, всички стаи наоколо се отключват с един и същи ключ, просто се правим, че не го забелязваме.
Кафето, което не пия от вече 3 месеца е гъсто, толкова гъсто, че можеш да го ядеш за десерт, с лъжичка от чашката. И от това да получиш гастрит, защото утайката от кафето не се яде. И затова не го пия, но се преструвам, за да не обидя домакинята. Приближавам устни, събирам ги, намествам ги на ръбчето на чашата, издавам посръбващ звук, примлясвам, преглъщам въздуха.
Ако казвам нещо, на часовника или картонените стени, го правя сякаш ще го правя. Отварям уста и я движа по посока на мислите си, но никога не ги казвам с глас. Ами ако някой ги чуе?
Картонени стени, които никак не скриват вътрешностите ми, които всеки може да повдигне, да ме разгледа, за да установи с по-малко погнуса, че вътрешностите ми са картонени, както и твоите.
Когато някой чука на вратата и чака позволение да влезе, аз не помръдвам от стола си, защото знам, че след малко ще го видя как необезпокоявано се шмугва през прозореца. Или дори си отключва съвсем законно с поредния екземпляр от ключа. Всъщност, всички стаи наоколо се отключват с един и същи ключ, просто се правим, че не го забелязваме.
Кафето, което не пия от вече 3 месеца е гъсто, толкова гъсто, че можеш да го ядеш за десерт, с лъжичка от чашката. И от това да получиш гастрит, защото утайката от кафето не се яде. И затова не го пия, но се преструвам, за да не обидя домакинята. Приближавам устни, събирам ги, намествам ги на ръбчето на чашата, издавам посръбващ звук, примлясвам, преглъщам въздуха.
Ако казвам нещо, на часовника или картонените стени, го правя сякаш ще го правя. Отварям уста и я движа по посока на мислите си, но никога не ги казвам с глас. Ами ако някой ги чуе?
